Спокойствие (Калоян Радоев представя поезия от Иван Радоев)
Сънищата се сбъдват. Вятърът е безсмъртен. Смъртта се отказва от думите на Иван Радоев.
Александър Арнаудов
СЪДБА
Мои стихове!
Мои детски играчки и смърти;
усмивки между леда и пламъка!
Как оцеляхте?
Кой ви откърти
от твърдия дух на камъка?
Кой направлява ръката ви тежка?
Откъде е това прииждане?
Нечовешка е вашата упоритост човешка –
съдбата ви е за завиждане.
Мои стихове!
Скромни и самонадеяни;
неподатливи на огъване;
неудобни за пеене;
предназначени за спъване. . .
Камъчета за обръщане на колата.
1966
ЗА СПОМЕН
И все пак вали над света.
Благодатно вали...
Вали поезия
и превръща цветята в мокри сватби.
Тежък е нашият дял човешки.
Божествен - човекът.
Разпънат - човекът.
с три гвоздея върху земната сфера -
сънува възкресение
между звездите.
Сънят ще се сбъдне,
защото вали -
вали поезия,
благодатно вали.
Тя ни казва:
,,Добър ден!"
И денят е добър или лош
в зависимост от това
дали се срамуваме.
Внимание!
На пресечката преминават поети!
Обули тесните факти,
които някога са били тайни,
тропат с тях върху детските приказки,
почукват мимоходом загадките
и си играят на вечност.
Има ли Бог - няма ли?
Има ли - няма ли?
Ако са тъжни – има.
Ако са влюбени - няма.
А може би има нещо трето, четвърто...
но уредите за измерване
са още в зачатък.
Колко живее мигът?
Като знаем хиляда,
знаем ли едно?
Тайна... тайна... тайна.
Поетите са слабо обучени -
опипват тъмното
и оставят прашец по стените.
Te са там поради липса на опит -
усмихнати рисковано.
Не вярват нито в богове,
нито в микроби.
Рисуват върху плочника
слънца и пързалки,
космонавти и кончета -
червени-зелени, червени-зелени -
икони на свободата.
Червени-зелени ...
Майстори на точното, внимавайте!
Te cа неполезни,
макар че се перчат понякога.
Дори когато се женят за революции,
поетите са много невнимателни.
Примамват ни към бездната
и казват: ,,Летете!"
Смелите получават белези,
страхливите заплати.
Във всеки следващ закон -
зад вратата,
един поет трополи
с дървените обувки на Пинокио,
играе си непредпазливо
с опасностите.
(Между другото той е гениален
и всеки миг ще бъде наказан.)
Но преди да е дошел могъщия разум,
поздравлява наивно:
,,Добър ден!
Аз съм тук велико уравнение!"
Хора, внимавайте!
Поетът е тук, но много за малко!
Фотографирайте го за спомен!
1967
Вятърът
Аз съм вятърът - безсмъртникът!
Който чува, без думи да слуша!
Роден от крилете на Голямата птица,
разнасям въздушното учение за времето,
целувам и разрушавам,
гонен и неуловим през свободи и робства,
бруля дните от клоните на вечността,
търся леглото си милиарди години
и ми е тясно.
О, как ми се сяда
да изпия чаша вино с някой народ!
Добър ден, господин вятър!
Довиждане, господин вятър!
Кой ми говори?
Колко остава?
Какво очаквам?
И смъртта се отказа от мене.
Тежко е. Безсмъртно е.
1978
СПОКОЙСТВИЕ
Слушайте, живи!
Не бойте се, живи!
Тук е добре.
Общо взето, в земята е топло,
имам съседи почти вкаменени,
червея не ги чопли,
плиткоумието е вече задълбочено.
Живеем празнокръвно, почти анонимно,
няма смях, никой не плаче,
през цялото време си мълчим интимно,
така че
и най-простият си е малко мъдър.
Да бъдеш или да не бъдеш?
Ние тук не одобряваме този въпрос
дори на английски,
понеже, на български казано,
сме вън
от избора и pиcка!
Кoлкo e тиxo!
Като в сладкарница за непушачи.
Още малко интимност
и ще се разплачем.
За да преглътна безсмъртието,
гледам нагоре,
където сте вие, живи хора.
Bиждам как
през тънките улеи на мравкитe
падат звезди и житни зърна,
как кoлитe пpeвключват пpeдавкитe,
в гроздето тичат нетърпеливи вина,
гледам как бездънните сокове
се хвърлят към слънцето
със сребърни скокове,
тънко момиче, измислено от безверници,
слага в косите си евтина вечерница,
и с осемнайсетгодишни клетки
обърква човешките сметки.
Аз си спомням за вас,
земни пролети,
за теб, мое дeтско мечтание,
чувам как кpай реките тополите
стрелят зелено мълчание,
някой обяснява, обяснява, обяснява
и времето между нас и вас се скъсява.
Ах, този свят, удавен в обяснения
свят със срамни възходи
и горди падения!
...Така че,
недейте се вайка за мене.
Аз съм тук в добродушната почва.
Вярно е, да, аз нямам цьфтене,
но съм при корена, отдето започва.
всичко.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023