Калина Миланова - Намираме път

Вода сме в обятията на последната светлина, но думите на Калина Миланова са бряг.

*

Последната светлина ще бъде на слънцето,
което ще освети празните ни тела.
Да станем вода и все да се стичаме,
все да намираме път.
Все да има надежда покрай сушата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022

Previous
Previous

Айча Заралиева - Номад

Next
Next

Радослав Христов - Езикът на гравитацията