Ивона Иванова - Ривотрили и револвери
Животът е ривотрили, револвери и любов по време на корона. Като пияни санитари вкарваме мартенския брой на списание „Нова асоциална поезия“ в залата за поетични аутопсии на неговата култова редакторка – д-р Ивона Иванова.
Ривотрили и револвери
горя си мислите в тостера
последната ми бомба за вана
преди беше забавно да бъдеш
щастлив
сега просто е жалко
You're distant i like it
далечна съм
разсеяна
от друга планета съм
и няма да се върна
нямам избор
в залата е студено
а аз съм само украса
На високо съм под тавана
амбициите ми са твърде големи
излъгах за наркотиците
„Генералът в неговия лабиринт“
в тези времена сме войници
някои от нас не се връщат
любов ли бе
да я разбереш
Валиум и погребални маршове
мента глог и валериан
за разклатените ти нерви
котките мяукат взаимно
в агресивното минало
мълчанието ти
е любимият ми звук
Mind flowers
да участвам в разговор е извратената ми страна
кинки постъпки ме водят на каишка към сърцевината ти
която мирише на дървесина
закусвам обядвам вечерям душата ти
по-вкусно никога не е било
Territorial pissings
не виждам смисъл
да стана лелка
само заради това
някой да ме нарича "мамо"
истината боли
но освобождава
Любов по време на корона
аз съм просто
поредното известие на телефона ти
Норвежка гора
обвини обществото
за отражението ти в огледалото
откакто се помня
съм в шокова зала
на живота ми му свършват батериите
наоколо няма реаниматори
Serotonia
сърцето е самотен ловец
вдигнала съм му мерникa
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021
