Ивона Иванова - Ръбът
Оцеляваме след всички ужасни мъже. Всеки ден самотата става все по-пристрастяваща. Борим се да бъдем други в световете на Ивона Иванова, култовата редакторка на Нова Асоциална Поезия, с чиито стихове започва майският брой на нашето електронно издание.
Александър Арнаудов
Ръбът
развалям всичко хубаво
преди да е започнало
подходящо е да ме затворят в лудница
и да ми правят мускулни инжекции
докато мускулите ми не се научат
какво е да бъдеш нормален
"BRITE LITES"
бъдещето е светло
но мен ме дразни светлината
Малки светове
всеки ден търсиш смисъла
самотата става все по-приятна
бориш се да бъдеш някой друг
бориш се да си останеш същия
никога не е достатъчно
Пролетно равноденствие
спрях да говоря с токсични хора
и по цял ден мълча
Get well soon
в мрачното време
се оправя лошото ми настроение
да можеше да се оправиш и ти
The crowded room
всеки път като се возя в метрото
разбирам защо мразя хората
Real life is stranger than my dreams
колкото и пъти да съм се опитвала да умра
се радвам че не се е получило
защото причините не си заслужаваха
оцелях след ужасни мъже
и надминах всички очаквания
Макове през октомври
разминаваме се като непознати
изглеждаш все едно ти е досадно
а на мен ми е още по-скучно
когато те погледна
аз цъфтя и се наслаждавам
на привилегията да бъдеш сам
да вехна и умирам бавно
беше доста по-гадно
Love me harder
целуни ме и ще разбереш колко съм важна
казва силвия плат
предпочитам да умра
на студения февруарски под до газовата печка
за да докажа че поезията и смъртта са неразделни
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024