Ивона Иванова - Ако четеш това е твърде късно
Не успяхме да умрем на 27, но опитите продължават. Ако четеш новия майски брой на списание „Нова асоциална поезия“ за теб вече е твърде късно, за което както винаги се е погрижила най-строгата му господарка и редакторка – д-р Ивона Иванова.
Needful things
опитах да се променя
затварях устата си по-често
не псувах като дива селянка
пробвах да съм по-мека
по-красива по-изящна
по-малко будна
така и не разбрах дали ме заслужаваш
за да си изневеряваме
само чрез болката можем да постигнем величие
но не физическата
тя е приятна
никога повече няма да се страхувам
неопетнените и недокоснатите са нечисти
радвам се защото съм страдала
и сега животът е ванилов
като кокаин
Heroin
девет години робство
на един и същи покровител
девет години гравитация и още една бръчка
в огледалото
чупя го с трясък
в отражението виждам безсмъртното си минало
покривите не са направени за да падаш от тях
и да попадаш все на неподходящи партньори
съзнанието е направено за да се губи със секс и наркотична зависимост
Лятно слънцестоене
отброявам последните мигове на щастие
преди да те срещна
The entire history of you
душевно болни хора
обикалят улиците като сомнамбули
дишат през плат
мечтая да свърша като Силвия Плат
my mind is a temple
my body is a temple
my house is a temple
everything is a fucking temple
ако четеш това е твърде късно
живей живота без да го разбираш
Don't fuck with my love
скачам без да ме е страх в реката
емоциите са като камъни в джобовете
удрям се на дъното направено от шибани
халки недостигнали до безименните пръсти на влюбените
децата няма да ги коментирам
недохранване от обич
маразъм и кифоза
не знаеш защо си жив
самата истина е че сме самотници
играещи спектакъл за нечия друга сметка
All I wanna do is get high by the beach
нося сърцето ти в моето
като спейсбег с кокаин в сутиена
като розово бонбонче на върха на езика
може би най-накрая е време да пробвам щастието
чиновник благ залита по тъмните улици
„по-малко от нищо е от всичко повече тука“
къмингс е велик дори в нашето време
на необуздани усмивки под екстази
I'm just a creep in a t-shirt, jeans, I don't fucking care
Very Ape
отворете заведенията и умирайте в линейките
в най-добрия случай ще гледаш новините
и дори няма да ти кажат времето
Dark hours
адекватна съм за по една минута на ден
никой не знае какво се случва
мамо! има толкова много хора на тази земя
които я унищожават безпощадно
не успях да умра на 27
ще опитам на 28 и 29
иска ми се да не ме беше раждала
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021
