Иванина Бакалова – Достойнство

Времето върви на пръсти насред труповете на думите. Тъгата ни посреща на тротоара под поредния предизборен плакат. В новите си стихове Иванина Бакалова търси достойнството на прага между любовта и смирението.

Софийските тротоари
Са като игра на тетрис
Улиците са сглобен пъзел
С липсващи части
Каква романтична симфония
Произвеждат свирещите клаксони
Подвластни 
на поредния трафик
По булеварда има постери на политици
За родителите ни сме вече
Портрети в портфейл

Достойнство

Да пожелаваш на някого лек път
Когато те напуска
Или това се наричаше Любов?


С тъгата сме стари приятелки
Понякога пием по чаша кафе
Най-често събота сутрин
Докато градът спи 
Не се ръкуваме 
Когато се срещнем на улицата
Тогава оставаме впечатление
На чужди 
Забързани минувачи
А нощем се гледаме втренчено
И чакаме коя ще заспи първа
Не сме се напускали никога
Винаги сме държали връзка
Макар понякога по-отблизо
Рядко по-отдалеч
Разбираме се само с поглед
Или поне аз
Смирено прекланям глава
Пред мощния ѝ глас
Когато запищи, реве или шепти
Ухото ми е прилепено за устните ѝ
Като рапан 
Огласен от шумно море
За мен тя се явява като океан
А аз оставам смиреното й дете


Днешната поезия
 
Откъснати цветя в саксия
Поливаме ги
Те умират
Напук на нас
Отговарят само пред Времето
Докато нашият часовник 
Трака шумно
Времето върви на пръсти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024

Previous
Previous

Илиана Елдърова – Временно

Next
Next

Ася Радева - Мравката - Made in the 90s