Иван Сухиванов – Стриптийз
Иван Сухиванов е род. на 6 септ.1961г. в Бургас. Писател, поет и лит. критик. Университетски преподавател. Доктор по Руска литература. От 2009г. (до днес) редактор на лит.списание "Море". Съставител е на 4 антологии с белетристика и поезия. Лауреат е на нац.награда"Христо Фотев"(2016) за стихосб. "Нямо кино". Негови текстове са превеждани на десетина езици.
Стриптийз
Срещнах думата за първи път в криминалните романи на Б.Райнов. Думата звучеше екзотично и се бе промъкнала през строго охраняваната ни езикова граница като диверсант...
Две думи за женското бельо при социализма. Няма спор при социализма се държеше на хигиената. Маяковски дори пише ограмотяващи лозунги за работническо-селските маси. Бельото обаче на социалистическата жена е лишено от всякаква еротика, сутиените са три размера, ушити безобразно, още по грозни са кюлотите, "пликчета" се появяват чак през70те. На плажа банските костюми се появяват доста късно, въпреки, че Димов в „Тютюн” описва Ирина в такъв… При соца тоя „артикул” го няма по магазините. Дамските превръзки чак през 90те, соц жената ползваше лигнин, който се продава на килограм в аптеките и не винаги може да се закупи без „връзки”...
В масовата физкултура се ползваха черни шорти, а иначе на манифестациите жените маршируват и с дълги кюлоти, като краката им не са епилирани и са дебели като диреци... Тениските тогава са фланелки без щампи, има и моряшки такива, които могат да ти откраднат (присвоят) в общата баня... щото шкафчетата не се заключваха.
Добро бельо българките за първи път видяха по плажовете на Златни пясъци и Слънчев бряг, а еротиката се промъкна в България в картинките на чорапогащите, наричени чорапогащници, Г. Господинов отбелязва това в романа си…
Комбинизоните минаваха за лукс, особено ако са копринени, каквито носят само жените на червена номенклатура
„Ти май за първи път си видял женско бельо през 70те?” - подхвърля ми на шега пловдивския поет Иван Вълев. По-рано… защото баба ми като съм бил на 4-5 години веднъж ме заведе в женската баня, която се намираше в приземния етаж на селсъвета. Повечето жени бяха голи, а баба ми влезе в общата баня с розови кюлоти. Помещението бе наситено с пара и миришеше странно… Водата се лееше в излъскани циментови корита (циментът бе основния материал на социализма), от които жените я загребваха с тасчета и облива телата си. В единият край имаше душ. Но кранчето за горещата вода бе толкова чувствително, че неопитни ръце не се допускаха до него, защото всеки миг можеше да рухнеш бездиханен, попарен от вряла струя. Към мене се приближава жена с огромни цици, навежда се и пита:” Какво видя, Ванко?”, „Вълна” – простодушно отвърнах аз. Жените вкупом се изсмяха и смехът им изкънтя във влажния свод на банята. От парата изплува друга жена, с розова от тривката кожа. Взря се в мен и заключи:”Ама той никак не се срамува, вижте ма, как ни гледа с тез черни комбали.”
„И миглите му завити… симпатяга” – подкрепи я една, която всички наричаха Миле. Познавах я, работеше в сладкарницата. „На кого ще прилича я… на баща си” – обади се съседката ни Недка. След години разбрах, че я наричат „крадла на мъже”, нещо, което тя не смяташе за обидно… Впрочем някои жени я оправдаваха – мъжа и бил алкохолик, но така не се разбра дали е алкохолик априори или е станал такъв вследствие на изневeрите й.
След години срещнах изследване, където статистически се доказваше, че социалистическата жена прави много по-често секс от „капиталистическата” и изпитва по-висок процент оргазми… Тогава сексът не беше щампован от порното и хората се съвокупляваха съвсем естествено. Имаше разбираше срам, но нямаше сексолози, които да обясняват неблагополучията в леглото. На мода бе и така „кърска любов”, както и в коли и камиони. Както и се приемаше за съвсем естествено, че „стопаджийките” „си го търсят”… Жените обаче си пътуваха на стоп спокойно сами (особено учителките), но като че ли тоя почин поизчезна след полския филм „Смъртта на стопаджийките”…
Но преди това едни селските гларуси решават да вземат на стоп чужденки (германки, полякини, чехкини, рускините ходеха на групи)… Тръгват с молотовката на селсъвета и почват да циркулират в отсечката между Поморие и Слънчев бряг. Изгарят доста държавен бензин, докато най-сетне късмета им се усмихва: забелязват в далечината два дългокоси субекта с раници, вървят по посока Слънчев бряг. Дават мръсна газ и ги настигат, удрят спирачки…”Га се обърнахме да ги видим - те мъжки…” – разказва сагата в хоремага Кольо Бръснарчето.
Моето приключение в женската баня явно бе впечатлило големия ми братовчед Гошо, щото той решил една сряда да пробва да гледа голотии. Стъклата на прозорците на банята бяха боядисани с бяла боя и Гошо изстъргал с монета боята, впил жаден взор, но не можал да се наслади на гледката, защото желязната ръка на баняджията Бай Танас го скепчила за ухото…Завел го до дома му и го предал на баща му. След това Гошо ходи два месеца със насинен фар на училище, понеже тогава тъмните очила също бяха дефицитни.
Иван Сухиванов
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024
