Иван С. Вълев - Поколения

Тъмнината изгрява в спомена за града. Вечерта нахлува на стопкадър през погледа на отминалия свръхчовек. Ставаме други в съня на поезията на Иван С. Вълев.

Молитва преди лягане

Моля Те,
нека поне
този път да заспя
и да сънувам
онзи сън,
в който се събуждам
като някой друг.

Кадри

Вечерта нахлува от ъглите,
притиска те неумолимо
с топлите си потни длани
и всичко идва в повече:
охлузените мебели,
заели цялата ти стая,
кадрите, прескочили екрана,
които маршируват
сред бутилките,
чиито силуети
напомнят
оръжия в парад.

Така ще те завари
денят –
на дивана –
вчерашния свръхчовек
все още недокоснат
от първите лъчи
на сутринта.

Поколения

Градът безмилостно
край спирките изплюва
старците си,
подобно на морето,
което само живите обича.

Градът, чиято гръд
отдавна е пресъхнала за тях,
в замяна им оставя
комфорта да забравят
всичките злини
на времето, когато
светлината тук
била е тъмнина.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024