Иван Чорлев – Шизофрения

Коленете на работническата класа болят повече от гърбовете на богатите, спящи вечния си сън в наслада. Шизофренията е членският ни внос в черната каса на света. Социалният глас на Иван Чорлев отказва да плати цената на мълчанието.

Шизофрения

Дори да роня черни сълзи
гласовете ми ще кажат,
че не съм достоен
за любов.

Членски внос

Колата ми се храни за 100лв.,
а аз пия евтино вино, за да забравя...
че коленете на работническата класа
болят повече от гърбовете на богатите,
които лежат в наслада.
Вървя бавно...
и си броя стотинките в джоба.
Съжалих булеварда,
подарих на дупките му
кръпките от моята риза - той ще ме запомни.

Театър на времето

В разрушената къща
отдавна никой не живее.
В празните столове,
където животът
беше някога там
хлебарките шмъркат прах.
От дългите пропътувани пътища
надали ще се върнат
калните обувки и детският смях.
Светлината е само спомен
на изсъхнали сълзи
върху кости
от Божествена комедия.

Цена на мълчанието

Смаза ли те ботуша,
който облизваш всеки ден
за жълти стотинки?
Ще трябва да говориш!
За греховете в този живот
и да плащаш с жълтиците
данък спокойствие в следващия.
Изхвърли мненията и мислите!
И ти ли ще раждаш нежелани бебета –
красиви, но обречени?
Те умират,
като обещания след избори,
сами вмъкнали богове
в палатите си от карти.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024