Ивайло Мерджанов – Tам, при хората, всичко се нарежда по часовник

КЪСОМЕТРАЖЕН СТИХ ПО НИКОЛАЙ РАЙНОВ

най-хубавото в живота е
че по пътя няма нищо
по пътя няма никого

Ивайло Мерджанов

ПОЕТА КАНДИДАТСТВА ЗА НОРМАЛНА РАБОТА

вселената е любовта ми
слънцето е моят трон
светлинa в душата ми лети
хималаитe са ми деца
малкия ми брат е океана

друго нещо 
да ме питате?


ОДА ЗА СЪРЦЕТО НА ВАСИЛ ПРАСКОВ

без Бог всички са толкова безпомощни
че дори любовта 
им причинява рани


БЕСОВЕ

забравили за любовта
се втурваме в политиката
и там умират душите ни


ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДУХА

всеки се завръща в самотата си
за да полудее до степен
в която животът е поносим


ЕЛЕГИЯ ЗА ДУШАТА НА ИВОНА ИВАНОВА

измислих нещо много умно
но се сетих за теб – 

и го забравих.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022

Previous
Previous

Айча Заралиева – Кратер

Next
Next

Лъчезар Лозанов - Разрухата пристига