Ивайло Мерджанов – «като накрая, е адресирано до Курт Тухолски» 

Още се спори, дали в навечерието на Рождество през 1935 г. Курт Тухолски сам слага край на живота си или кончината му е нещастен случай. Историята и сънотворните мълчат. Така или иначе, докато трудовите маси залагат на първото, Ивайло Мерджанов в последните си стихове е открил точния му адрес.

СОФИЯ

голям във фейсбук –
нула на улицата.

КЛИНИЧНА СМЪРТ

мълчанието ми
е поезия която любовта няма как
да излекува

ТРЕТО

разликата между обич
и поезия е че обичащия
не идва с охрана

т. е. БОДЛЕР

когато тълпата те заобгради
тъй както зли джуджета някой луд
с поезията е свършено

ЗА РАДОСТ

поезия е когато
мъртвите обичат
живите

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024

Previous
Previous

Петър Канев – Преведени в загуба

Next
Next

Ивона Иванова – Труд и техника