Ивайло Мерджанов - Към великата психиатрия
«Ще се опитам да възпроизведа впечатленията си от едно продължително заболяване, обхванало и най-потайните кътчета на душата ми; не зная защо споменавам думата „заболяване“, тъй като, що се отнася до мен, аз никога не съм се чувствал по-добре. На моменти силата и жизнеспособността ми сякаш се удвояваха. Струваше ми се, че зная и разбирам всичко. Въображението предлагаше на духа ми нескончаеми наслади. Нима ще трябва да скърбя по загубата им, когато си възвърна онова, което хората наричат разум?»
Жерар Дьо Нервал
«Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно – всичко задълбочено – не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. ...
И така – да речем че съм луд. Признавам най-малкото, че има две отчетливи състояния на ума ми – ясен и неоспорим разум в паметта за събитията от първата ера в моя живот – и състоянието на сянка и съмнения, характерни за настоящето и за спомена за всичко онова, което съставлява втората епоха от моето съществуване.»
Едгар Алан По
БЛИЗО ДО ДАЛЕЧНИТЕ
разделят ме с мама по отработена метода
на стъпалата решетката хлопва дръж се майче всичко
ще е наред ридаем влизам в сивобяла мръсна одая
предния оставил трохите о разбитото вонливо шкафче първата
ми работа докато се водя напълно откачил е да премета под
бдителния поглед на камерата в ъгъла следят всяко мое движение
санитарят иска да си свърши работата свалянето на кръста от гърдите
ми
закачен на микронна верижка вече ме отказва
връзките на обувките се възпирам да сваля събувам ги направо
защо ми вземате кръста момчетата могат да го скъсат стават
сбивания влизам в опиканата баня да изплакна пода
с горещата вода на заведението ти не си за тук са
първите думи на човека от нощната смяна
ВАКУУМ
за кой ли път оцеляваме кризата на предсмъртната поетика
режисьорът скача пиян от прозореца към небето и пак
единствените които могат да разбират
ги няма в живота ни
a той удря
последният печат
върху визите
към незавръщането
искахме да разкажем увлекателна история
но всичко което се получи
беше да умрем в самотната й фабула
ясно е като бяла нощ че никой няма да се откопчи от приказката
III.
вакуумът дръпна астронавта в черността на бавното отдалечаване
истината е комета с отрицателно ярки
ледени числа в опашката минава идва отминава
ще се повтори след хиляда години за малко
II.
корабът на поезията все още недопрял повърхнината на листа ми
I.
единствената която разбирала поета в мен така и не се родила
разкажи и за pолиτикаτа смешната сестра на мрака без аристофан
режисьорската версия на заблудителната хроника към насъщно утре
сплетена феерия фантазми болка омагьосана история
заслугата на непреброените при саламин кораби и същата
арктическа леснота да забравиш себе си някъде там по-надалече
БЛЮСТИТЕЛИ НАД ОБИЧАМ ТЕ
когато преди две години пак влизах
в диспансери помолих близки нам хора
да ми дадат телефона ти защото вътре
единствено и само твоята помощ би могла
да надделее над якобинската им психиатрия
близките нам хора така и не ми го дадоха
вероятно защото не е прието лудия да звъни
на мома с кариера стил кинти и амбиции
и да й обяснява оттам че ще я обича до
самият край на безумното си живеене
а твърде вероятно и доста след това
НОВА ЛУНА
последните светли мигове
граждани с бетонови сърца
нарисуван изход от чернотата
на вселената гагарин летящ
и не виждащ никакъв бог
кои нощта запита ги сте вие
в най-добрия филм на кубрик
мисията apollo снимки в студио
е определено не са от нашите
луната им влетя в зениците
животът ми е непрестанната
новина фалшива на сърцето ти
смъртта излитането в свободата
кои са тия марс повдига щита
в совалката се внизва копие
не всичко е кинематография
от недостатъчната употреба на
същата глаголна форма пазим се
да обичаме така както можем
могли как бихме да изтраем
себе си а иначе не изговаряй
последните светли мигове ето я
непроверимата версия смърт 2.0
ето я надеждата все още никой
не е написал първия си стих
КЪМ ВЕЛИКАТА ПСИХИАТРИЯ
замислете се дали
да наричате болница място
в което затворените там
са се бесили с чаршаф
на водосточна тръба
в банята с душ тип
слушалка за една
ръка
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022
