Ива Спиридонова - Хоризонтална гравитация

Слънцето тупти в дланта ни. Неизбродимото е поле за птици. Небето е нож, който разрязва хоризонталната гравитация на Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

ХОРИЗОНТАЛНА ГРАВИТАЦИЯ

Избухва, ражда слънцето,
изцапа облака в червено.
Кървав пулс е животът.
Изгрев.

Неизбродимо е небето,
поле за сблъсъци на птици.
Светлината е в крилете.
Ден.

Хоризонтът е нож
между тук и нататък.
Мракът не пада.
Залез.

Острият сърп на луната
поряза деня смъртоносно.
Звездите са възкръсване.
Нощ.

Точицата на хоризонта,
която пречи
на слънцето да залезе
зад хребета на живота.
Сърце.

Над луната и залеза
от изток на запад
към тебе лети сърцето.
Метеорит.

Слънцето тупти в дланта ти.
Сътворение.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022