Ив-Кристиан Ангелов - Да прекрача времето
Шумът се губи в огледалото. Слънцето дълбае сенки в движенията. Изстиваме безвъзвратно и прекрачваме времето с помощта на Ив-Кристиан Ангелов.
Александър Арнаудов
*
сърцето ми преля
като океан -
безвъзвратно
и всеки шум в него
се изгуби
слънцето сега дълбае
сенки в движенията
и аз изстивам
и забавям се
и се превръщам
в огледало
*
укритие в плътта ти
ще намеря,
дори да се навра
в отворена рана
в болка ще
изпиша значението си
по твоето нетрайно тяло
„обичам“ значи
да чувствам себе си
кръвожадно търсещ се в другия
*
разрухата е пълна
като изгрев необратимо
настъпваща над всичко
страхът ми от смъртта
изчезва в моментите,
в които ми се ще
да прекрача времето.
кажи ми нещо, което да
ме зарадва, подай душата
си към мен чрез езика,
говори направо
говори от упор с мен
мълчи.
*
най-близкият бряг
е дъното.
*
на пода
лежи тялото
мълчащо
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021