Ина Иванова - Облегни тишината си

Скръбта влиза в живота ни. Вятърът излиза от нас. Искаме да живеем в поезията на Ина Иванова.

Александър Арнаудов

*
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин 
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си – малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.

*
Списък на маловажното в неделя вечер:
сипваш си вино, убиваш паяк,
пускаш пералнята с бяло като болката ти пране,
един шал още пази молекули от парфюма,
който повече няма да си сложиш,
заравяш нос в него и се преструваш, че не ти се плаче,
жалко все пак за онзи паяк, но беше 
наистина ужасяващ, ужасяващ, с тези 
голи, бързи, безплътни крайници… макар че 
какво право имаме да лишим някого от живот,

какво право има някой да ни лишава
от всичко, за което искаме да живеем.

Къса разходка с въздушен балон

Облегни тъгата си на моята,
ще се притаи вятърът – недовършено изречение.

Две думи и една премълчана.
Две заминавания – едно никога не е достатъчно.
Любовта винаги е недовършен филм. 

Наблюдавай точното движение, с което 
непозната жена закопчава гривната си, не диша.
Виж как се скъсяват разстоянията в сърцето ѝ,
как се къса тънкият ахилес на доверието.

Гравитацията в края на годината е по-силна,
а Земята неотменно ни приближава –
твърда и камениста, сухи треви, пепел и рани.
Но ти облегни, облегни тишината си на моята.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023