Яна Мандажиева - Грим

Лицето е тава продрана от телта на времето. Преглъщаме хищния глад на сърцето с апокалиптичния грим на Яна Мандажиева.

Грим

Намазва с грим лицето си -
тава, продрана от телта на времето.
Пореден опит да скрие в суета
бръчките, дълбани от проблеми.
Всичките да ги изравни, изправи.
Под очите й подути, дано,
торбичките да пукне
някоя стрела
на Купидон -
пореден опит да повярва в любовта.
Ако никога не я намери,
то поне да е готово
нагримирана.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Надежда Станилова - Ангели

Next
Next

Борислав Стоянов - Мрежата на отчаянието