Христо Мухтанов - Затворен в тялото си

Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Втората му книга – „Триада“ се появява в края на 2019 г. Негови текстове могат да бъдат прочетени в онлайн изданията „Кръстопът“, „Кадър 25“, в „Литературен вестник“ и др.

*
аз, затворен в тялото си,
затворен в деня, който си отива,
и в секундите, които отминават,
и в бляскавата музика, звучаща,
виждам

плъзгането на лъча, постепенното угасване,
затихване, замиране -
кое може да ме спаси според теб?

ти пробягваш през облаците
и сенките, и поезията -
една невидима материя,
пронизваща вековните дървета,
и парковете се задъхват
пред невъзможността ти

ако Господ съществува някъде,
сигурно ще бъдеш там

*

онова, което не съм, е много повече
от това, което съм:
аз не съм нито един от онези,
които в момента карат колите си,
разхождат кучето,
обикалят света,
вземат решения,
пеят пред публика
или правят любов -
не надничам от техния ум,
не обитавам тяхната плът,
не осмислям техния път,
тяхната истина, техния живот -
преживяването, в което трептят;
нямам друго освен себе си
(само в себе си съществувам)

толкова много
не съм

*

не ми се мисли за друго, освен за сегашното,
защото бъдещето е твърде страшно,
не говоря за овехтяването на тялото,
за бръчките, за свиването на зрението -
утрото е неясно, месецът посребрява
сигурността ми, напускаща кожата,
годината е пространство
на сиви снежинки, на лош сигнал -
ако се взирам прекалено, изниква това,
което най-лесно ме плаши - сега
ми е дадено толкова,
колкото за следващото стъпало

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021