Гергана Георгиева - Извадени корени

Тук и отвъд има само живот. Няма къде да избягаме. Разпореното тяло на небето се съединява в думите на Гергана Георгиева.

Александър Арнаудов

*
Тук и отвъд
има само живот
няма къде
да избягаме.

*
На брега съм
плаващите домове минават
след тях разпореното тяло
се съединява
тополите
потрепват
с извадени корени
докато хвърлям ключовете.

*
Пътят
е пепелища зад гърба ми
знам
не чувствам
не мисля
иначе никога няма да го направя
сънувам понякога.

*
В последната крепост
вратата е ниска
навеждам глава
конят ще чака отвън
до смъртта
с оседлана молитва.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022

Previous
Previous

Диана Юсколова - Отрова

Next
Next

Рени Васева - Подводни скали