Гергана Георгиева - Изтичаща бездна

Светлината обладава мрака в празната душа. Изтичащата бездна се обръща и ни вкаменява. Чуваме тръбите на скръбта в редиците на Гергана Георгиева.

Александър Арнаудов

*
И светлината облада мрака
тъй както акатист
прониква в празната душа
да възземе тихо
невнятно
завинаги

Живот

холограма на бунта
умираме да сме герои на времето

холограма на любовта
заченати и родени.

Постовете спят

мракът е привел човешкото снаряжение
колкото да притича някой
стиснал между зъбите
карта на падащите звезди.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Палми Ранчев - Небесен прах

Next
Next

Айча Заралиева - Кълбо