Джералд Шепърд - Моят дневник (Превод: Мирослава Панайотова)

Джералд Шепърд е английски художник, график, скулптор, дигитален/ мултимедиен художник, фотограф, писател, куратор. Редактира бюлетин за синтез на изкуство и наука, озаглавен „Ion Exchange” и организира редовни срещи за художници и учени, за да обменят идеи и да изследват съвместни проекти в края на 80-те и началото на 90-те. След това художникът преминава към организиране на изложби и арт събития, провежда кампании по въпросите на хуманното отношение към животните и опазването на дивата природа; тези дейности са основният фокус на кураторските му интереси през останалата част от десетилетието.

МОЯТ ДНЕВНИК: РАЗХОДКА С КАМЪК В ОБУВКАТА МИ

Обвит в бинтове, се скитах по една почти празна улица. Срещнах един мъж и кучето му и говорихме за вероятността стрела да мине през цепка на козирка от противоположната страна на футболно игрище. Рицарите предизвикаха епископите на игра. Кучето се намеси с цитат от Платон (котка би се позовала на Аристотел), преди да продължа да преброявам магазините на главната улица, които имат две "а" в имената си. Много по-късно вятърът задуха като дъх на момченце, което язди морска свиня, докато аз имах работен пикник със себе си до висящото езерце. Съседът извади дълга тръба от джоба си и я закачи на крака си. След това излезе дама с яркочервена течност и фуния. Седнах под сянката на копие на Давид на Микеланджело, направено от вегетариански колбаси.

MY DIARY: WALKING WITH A ROCK IN MY SHOE

Wrapped in bandages I wandered down an almost empty street. I met one man and his dog and we talked of the likelihood of an arrow going through a visor slit from the opposite side of a football pitch. The knights having challenged the bishops to a game. The dog interjected with a quotation from Plato (a cat would have referenced Aristotle) before I continued to count the number of shops in the High Street which had two a’s in their names. Much later the wind gusted like the breath of a little boy riding a porpoise while I had a working picnic with myself beside the hanging pond. The man next door pulled a long pipe from his pocket and attached it to his leg. A lady then came out with a bright red coloured liquid and a funnel. I sat in the shade of a copy of Michelangelo’s David made from vegan sausage rolls.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022