Георги Милев - Cinque Terre

Радостта е, където си ти, под ниското небе. Потъваме без чадър в Cinque Terre на Георги Милев.

Cinque Terre

На М. П.

Радостта да излезеш навън
без чадър.
Когато вали във морето
и на сушата,
където си ти.

Бях го забравил.

Бях забравил какво е
да останеш без дъх –
да потънеш в пейзажа
и той да те вземе във себе си.

Да си жив и да виждаш
как сърцето пулсира в зениците ти.

Да ревнуваш вълните, връхлитащи
върху плажа.

Да има само горе – ниско небе
и долу –
топло море.

И слънцето в сноп
да е Бог!

Обичта Му.
Размаха Му.

Защо ти ги дава?

Оставам в Cinque Terre.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Габриела Манова - Тръгването назад

Next
Next

Палми Ранчев - Небесен прах