Габриела Цанева - Мъртви поеми

Неживяните дни разкъсват телата ни. Измълчаните истории дремят в гърлото. Чувствата наказват душата ни в мъртвите поеми на Габриела Цанева.

Александър Арнаудов

РАЗПАД

1.

духът загива тихо,
удушен от тишина –
мисията е успешна

разпад
вятър брули
оголели клони,
драскат лицето ми,
кървави дири по гладката плът

разпад
слънцето суши
гнили листа
картони
захвърлени мебели
и одеяла,
непотребни вещи –
като вещици
надничат
между контейнерите,
миришат
на
разпад

разпад
на паметта –
загуба на мечтата
за пътешествие до края на света,
за полет до звездите;
къде отиде смелостта – 
да искаш,
да бъдеш…
не, просто да излезеш навън,
да общуваш,
да заразиш ума си с ново –
приятелство,
начинание,
любов,
предизвикателство
начало

разпад
на волята за живот
от страх за живота –
каква ирония,
каква агония

разпад
на личността –
защото, всъщност,
дълбоко в нас
страх няма,
само…
някак удобно 
се вместваме 
в идеята за страх,
за защита,
за предпазване;
просто играем
на страх и заплаха
играем играта…

Често се питам – 
чия? 
Чия е играта?
Защо целият
свят
се мята
в този толкова
смешен,
абсурден
захват?

Каква е цената?

разпад
на обществото

мисията
е завършена
меко тесто
и умора

2.

Живот – равнина,
плосък – като дъска…
Оцеляваме…

Доживяваме –
без пикове и долове,
без пропасти и върхове –
еднакви дни,
еднакви часове…

Многоточие.
Вчера бе пролет –
пчели във въздуха,
мирис на мед и нектар.
Хора без маски ловяха 
слънцето –
без изчисления,
без разстояния.
Проста радост – 
природен дар.

Многоточие…
Днес пак сме смълчани.
Вчера, след бурята –
мраз тъче паяжини
по всички стъкла. 
Пак сме затворени –
самозаключени…
Пак –
замрели гърла.
Ден? Седмица?
Цял сезон?
Или вечност.
Часовете тежат
и душат –
торба с камъни
на врата на удавник…
Минутите мигат
с очи – незабравки.
Секундите тракат –
като забравен трамвай.

Неживяни дни
разкъсват телата ни.
Измълчани истории
дремят в гърлата ни,
с неказани чувства
наказват душата ни.

Плясък на гарванови крила
събужда нощта –
измислени рими
гърмят в ушите ми
болни стихове
горят ръцете ми…

Мъртви поеми
бавно повивам
с ленени бинтове
за вечен живот.
Ето я –
поезия-
мумия.
Четете я!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021