Борислав Стоянов - Навик

Лъжем сърцето си, че ще се срещнем преди последната спирка на Борислав Стоянов.

Александър Арнаудов

навик

да се кача в автобуса
на път към дома
и да излъжа сърцето си
че ще се срещнем
преди последната спирка

*
ще изведа на паша страховете си
нагоре, нависоко, при орлите
и за пастир ще сложа вярата,
вярата, че ще са по-щастливи дните

*
угасна ми запалката
и си помислих
как гасне и животът
днес си бодър вдъхновен
а утре пламъкът го няма
и всичко свършва в миг
мракът е погълнал светлината
изличен е всеки порив вик
оставаш в нечий спомен
и тишина остава
всевечна тишина след теб

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024