Евгения Динева - Черната вода

Тишината се разтваря в 4 сутринта. Черната вода на дните изпълва дробовете ни. Животът ни казва да напишем поема за нищото в историите за мрачни, есенни дни на Евгения Динева в септемврийския брой на “Нова асоциална поезия”.

Вдъхновяване

Казаха ни да напишем поема за утре. 
За паста за зъби. 
За две четки, 
едната неизползвана от месеци, 
застинала на място над мивката 
като от олово, 
стърчаща като изсъхнал клон.
Да е нещо за най-гладния ден от живота ни. 
За чувството на гадене при мисълта за обяд. 
Поема за някой друг. 
История за мрачен есенен ден 
със спящи листа и зелена тишина 
в началото на юли. 
За тревога, за умора,
за неочакването
нечакането. 
Казаха да напишем поема за нищото. 
Готова съм.


Игри за деца

Пътя към безкрая е бездна 
по която се спусках 
като по пързалка 
като дете
бързо
наивно. 
Мислех си, че съм отгоре - 
виждах целия свят. 
Но като се пуснах веднъж 
ускорението беше само надолу. 
Докато краката ми не достигнаха 
черната вода 
и не замириса на тиня. 
Докато чернилката не изпълни дробовете 
и не потече като катран 
по вените, аортите, капилярите. 
И накрая разяде и обгърна всичко. 
А когато стигнах дъното погледнах 
назад. 
Отгоре беше синьото небе. 
После дъното ми е небосвод. 


4 сутринта в понеделник/сряда/четвъртък/събота

Тишината се разтваря
в индигово-синьото мълчание, 
отразяващо се в празния телевизор
и пращящия шум на спящия екран. 
Пъпли по масата, отрупана с пепел. 
Не забравяш, че пепелта е най-чистото бяло. 
Капе на тежки капки по 
дървените крака на масата –
по килима 
по заспалите, изтръпнали крайници. 
Главата ти пулсира от всички ъгли 
на черепната кутия. 
Въпреки това се оглеждаш за бутилка.
Намираш я празна,  
но имаш още няколко някъде там 
в хладилника 
по пода
в шкафа. 
Обмисляш да я вземеш 
да излъжеш утре, да напуснеш работа, 
да умреш така, тук. 
да не те намери никой. 

На коя програма си?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022