Димитрина Желязкова — Етина - Есен

Есента скита по пътя. Студът се смее и мръщи в далечината. Сезоните се прочистват в думите на Димитрина Желязкова — Етина.

Александър Арнаудов

ЕСЕН

И се скитат по пътя
от любов отмалели
пъргави котки
с развратни съдби.

*
Всички прелетни птици
есента не познават.
Нито зимата виждат
как се смее и мръщи.
Аз не литвам пред тях
и така не създавам
врагове. Да ги мразя.
И приятели също.

*
Постъпват увредени данни
-анализ на масива.
Накрая всичко се изчиства
в камбановидна крива.
Накрая. Но в момента сричам
математична проза.
Дълбоко слизам. Плитко дишам.
Виж ти - метаморфоза!
Сълзите били са мембрана,
която замъглява.
Аз винаги се смея рано,
последните - за слава.
"Да се простим с онази грешка,
която се повтаря."
Това го казва всяка пешка
като прегърне царя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022