Димитрина Желязкова – Етина - Черният език

Изразяваме човешката си стойност в сълзи и тишина. Паметта спасява човека с променена тъкан. Плодът на думите изгни в черния език на Димитра Желязкова - Етина.

Александър Арнаудов

КАКВО
ще кажете
за падналото тяло
е толкова нелеп въпрос.
Отдавна
плодът на думите изгни
и само
ненужните обелки се търкалят
пред пухкавите зурли
на свинете.
Да изразим човешката си стойност
в сълзи и тишина
е по-достойно.
И спряната от зъбите въздишка
обратно да преглътнем
ми се струва
нищожна съпричастност
с чужда болка,
в която нищо, нищо чуждо
няма.

*
Това е само променена тъкан,
но аз си мисля, че била е белег.
Напомня ми жигосване със буква
от азбука, която съм забравила.
Без бой добрата памет се предава,
наложи ли се да спаси човека си.

Сега живея тук и наблюдавам:
деца, които само детство имат
и нищо друго още не им трябва.
Как зимата в объркания климат
омесва кал и никой не се радва.
Поле, което плаче за пшеница,
но не и за порязване от рало.
И черният език на черна птица,
която чакам да запее бяло.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022