Eлица Илиева - Post mortem

“Казвам се Елица Илиева, завършила съм специалност “Статистика” във Факултета по математика и информатика на Софийския университет през 2019 година. Програмист съм по професия, но се шегувам, че работя между редовете на стиховете ми, защото там е сърцето ми.”

Дебют на страниците на списание НАСП за младата Елица Илиева и нейното светоусещане, пречупено през изборите, празнотата, пътуването към дома и високото напрежение на живота.

Ива Спиридонова

Post mortem

След любовта
останах хербарий,
притиснат между
миналото и бъдещето.

Празнота
между краката на русалка,
която си мечтае
отново да може да плува.

Нелегално

Обичам да се крия,
под електропроводите,
и да крада от тока им,
докато цялата треперя от
електричество.

Въпрос на избор

Обичах да питам баба,
когато вървяхме по улицата:
"Защо аз съм аз, а не съм ти или тях?"

Днес се питам
искала ли съм да бъда себе си,
когато съм се избирала?
Ако съм имала право на избор.

Коледа

Нямам власт
над звука на телевизора,
пред вкуса на ракията,
съм беззвучна
измежду веселите гласове.

Мълчешком се прибирам,
вадя си листа и четки
и с туша и сълзите си рисувам
картина, в която плуват спомени
за отминалите Коледи.

Небе

Опитвам се да не мисля за Нея,
но постоянно си представям
как Тя идва с теб,
да ме вземе в топлите си черни обятия
и се прибираме по облаци
отново у дома.
Там, където е Тя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023