Елисавета Шапкарева - Окото на нощта

Пулсираме в космическия цикъл. Вселената е продължение на битието. Безкраят пресича нощта и изпраща сигнали с поезията на Елисавета Шапкарева.

Александър Арнаудов

*
вселената
все си е същата
нито добра
нито лоша

само ние сме други
всеки един момент
ту добри
ту лоши

и кое е повече
Господи
как да го сметна
знам че човешко е
да се греши

и че прошката
също е от хората

*
пулсираме с всеки
космически цикъл

ритмично – циклично
частица – вселена
рождение – смърт
секунди живот
и вечно движение

със всеки сезон
със всяка звезда
с поезията и с изкуството
и с всеки дъх

със всеки човек
и с всяка любов

*
луната
окото на нощта
и тази нощ ме гледа
от безкрая

и тази нощ
сигналите далечни
пресичат цялата вселена
а аз съм будна
сякаш цяла нощ
и трепетно очаквам
да стигнат и до мен

да мога
да ги хвана
да мога
да ги чуя
да мога
смисъла да разгадая
и да се разтопя
във него

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022