Илиана Елдърова – Бесни басни
Вятърът и здравият разум развяват бял флаг пред бесните басни на Илиана Елдърова.
БЕСНИ БАСНИ
I.
вятърът развява бял флаг –
предава се на бледата луна,
осветила неговата воля.
преди всичко да утихне
и да кажат сбогом на нощта,
светулки се надмигат като за последно.
в пулсиращата тъмнина се откроява
силует на черна буболечка,
която лази бързо по памучното платно.
крачка̀та ѝ оставят диря –
жълт прашец от тичинките,
които през нощта е посетила.
от непосилната роса синчецът
се събуди тази сутрин рано
и потърси изгрева по навик.
позеленя, когато осъзна,
(чак се сля с тревата)
че няма да го види днес –
заради един забравен,
оставен на произвола на простора,
опетнен с откраднат, похабен полен
прост, обикновен
чаршаф.
II.
мравояд поставя гордо крак пред крак,
върви наперено и търси мравки.
случайна среща на „Кристал“ го спира,
с една мравчица, наострила антенки.
започнал разговор за това и онова,
споделила как животът все я мъчи,
как се бъхти. отегчил се бързо
и решил да спре диалога –
наклонил муцуната си с навлажнен език.
(в мравчената мисъл това било целувка)
примижала лековерно мъничката мравка,
а мравоядът, без да трепне, цялата я всмукнал.
по тъмно случилата се фатална случка
не впечатлила никого, защото
какво да има тук за впечатление?
та това било си чисто недоразумение.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024