Илиана Елдърова – Бесни басни

Вятърът и здравият разум развяват бял флаг пред бесните басни на Илиана Елдърова.

БЕСНИ БАСНИ

I.

вятърът развява бял флаг – 
предава се на бледата луна,
осветила неговата воля.

преди всичко да утихне
и да кажат сбогом на нощта,
светулки се надмигат като за последно.

в пулсиращата тъмнина се откроява
силует на черна буболечка,
която лази бързо по памучното платно.

крачка̀та ѝ оставят диря – 
жълт прашец от тичинките,
които през нощта е посетила.

от непосилната роса синчецът 
се събуди тази сутрин рано
и потърси изгрева по навик.

позеленя, когато осъзна,
(чак се сля с тревата)
че няма да го види днес – 

заради един забравен,
оставен на произвола на простора,
опетнен с откраднат, похабен полен

прост, обикновен
чаршаф.

II.

мравояд поставя гордо крак пред крак,
върви наперено и търси мравки.
случайна среща на „Кристал“ го спира,
с една мравчица, наострила антенки.

започнал разговор за това и онова,
споделила как животът все я мъчи, 
как се бъхти. отегчил се бързо 
и решил да спре диалога – 

наклонил муцуната си с навлажнен език.
(в мравчената мисъл това било целувка)
примижала лековерно мъничката мравка,
а мравоядът, без да трепне, цялата я всмукнал.

по тъмно случилата се фатална случка
не впечатлила никого, защото 
какво да има тук за впечатление?
та това било си чисто недоразумение.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024

Previous
Previous

Диана Юсколова - Време е да те обесим

Next
Next

Виолета Бончева – Сред рибите