Елена Янева - Бог е дошъл

Бог идва с детето в очите ни и се страхуваме, че сънуваме живота си. Времето заключва птиците в небето и оставя ключа на вратата ни. Януари идва като глад и молитва със зимните стихове на Елена Янева.

БОГ Е ДОШЪЛ

1. ЛИСТ В ЛЕСА

Реклама на мебелна къща:
"Добре дошли у дома",
а под нея табелка "Ключар" -
градското ежедневие неуместно
се вмъква в мислите, докато
бавно пристъпвам
през зелената, клонеста бездна
на тези могъщи гори
докъдето ти стига окото.
Кой обитава всъщност света?
Винаги ли сме били така
сериозни?
Защо се уплашихме от живота?
Където и да е била, светлината
се спуска със мекото тупване
на младия лешник сред шумата
и проблясва оттам.
Където и да е Бог сега, 
бил е тук и е написал бележка
"Ще се върна след малко",
после
просто е оставил ключа на вратата. 

2. ГЛАД

Това ли ми казваш сега -
че си чакала Бог тук,
под тази акация, и той
наистина е дошъл.
Добре.
Опиши ми тогава как излитаха
от брадата му светли пчели
и жълтурчета.
Разкажи за гмуреца, за спиралите му
над изумрудената вода.
За крилата му току набраздяващи
повърхността
и пръските изпод тях
като малки стрели,
пробождащи въздуха.
Спомени как морето туптеше
някъде в гърлото ти и ти напомни
че цяла вечност си гонила думите,
дълбините им,
съвършеното им значение.
Като гмурец едва си одрасквала
кратка вълна, виела си се
взряна в предчувстван проблясък
на сребърна рибка.
Ти никога няма да се нахраниш.
Но, кажи ми, че Бог е дошъл -
тук, под тази акация на брега,
и ще ти повярвам.
Ще те прегърна и ще ти кажа, че
понякога и това е достатъчно.

3.

Хей, ти, Боже на облаците,
на оперението на птиците,
на синьото и на лавандулата!
Боже на всичкото хубаво, 
тъй както си го разпръснал навсякъде -
ела и ми помогни да го преживея.
Непоносимо е, щедростта ти е
непоносима. Свършиха ми резервите, 
нямам повече куфари за сърцето.
Все някой стрък от тинтява
ще остане навън, миризмата
на мащерка къде да я сместя,
смили се. 
Имай милост, прибери си
щурците, август вземи, вразуми
си моретата и звездите.

Хей, Боже на цветовете
на натрошените раковини,
на гнездящите
под прибоите на вълните пилета,
подхвръкни, излез, влез, не заспивай
на хладно, знам че се разотиват
малко преди съмване часовете ти.
Имам шал от тюл и очакване,
ще те наметна.
Влизай, излизай, недей 
да си тръгваш съвсем, погледни ме
през лъч, през трева, през перо,
лешник и скакалец, гущер
в сянката на смокинята, 
есенни 
ябълки в зимната кошница положи и 
две дюли издишай 

преди 
да се счупи детето в очите ми.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024