Елена Янева - Неравновесие

Простираме пръсти по прозорците. Замръзваме между счупени хора. Неравновесието на Елена Янева надживява ерата на глобалното затопляне.

Александър Арнаудов

ЛИСТОПАД

Дълго-дълго, докато следобедът се кръстосва
с някаква бавна врата, олюляваща се
на пантите си,
ти вървиш. Ловко прескачаш локвите.
Колко му е
да си странник в пространството!
Толкова, че да се засилиш завинаги
и като с люлка да се прехвърлиш
над хоризонтите,
над охлюва, над дъжда, на върха на билото,
малко под младостта, от детството
по-нагоре.
Нищо не е по-възможно от възможен баланс
между сърдития облак
и дървото, което се смее отдолу.
От едната страна е вратата, 
закачена на пантите си, 
а от другата - ти.
И забравяш
да се затвориш.

ПРИЛОЖНА ГЕОГРАФИЯ 

Когато първо си простирал пръсти
по прозорците и те са ти
говорили
за недоплетените, остъклени връзки,
за чашите на счупените хора,

за протоците на целуването, че
замръзват
и между устните ни само лед и разстояния
забиват нокти в излазите,
но все повече са недостъпни
и все по-хлъзгав е кристалът на
мълчанието -

не вярвай на пейзажа колко дълъг е!
Ландшафтът на сърцето се огъва
и всички Кордилери са осъмнали,
преди дъхът ти да се замъгли и да се
върне.

НЕРАВНОВЕСИЕ

Изравнявам есента в лицето си
и са ми нужни повече
от четири сезона
и повече от две познати изречения.
Че в лявото око ми грее още лято,
казва първото,
а иначе отдясно е нападал сняг.
Второто твърди, че идва време
да те целувам крайно неприлично
по всичките телесни амплитуди
от едното ми сърце до другото.
Повечето е невидимо число,
в което може дълго да се крием,
да измисляме за всеки дъжд
различна дума 
и всякоя от тях да бъде мокра,
докато течението в погледите ни
я отнесе.
Не спирай да ме гледаш.
Както казах -
изравнявам есента в лицето си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023