Екатерина Григорова - Вечност

Чакаме лятото цяла вечност. Светлината се отваря, за да ни посрещне. Носим сгъваема масичка и столове в новия свят на Екатерина Григорова.

Александър Арнаудов

НАШЕТО ГНЕЗДО

Виж, донесох думи вместо съчки,
само най-необходимото:
кафеварка и котлон, въдицата,
която никой не е виждал още.
Донесох книгите на Астрид и наръчник
за оцеляване в любовта. Към него -
въжето, ножът, брадвичка.
Няколко кибрита, наполовина изразходвани.
Донесох раницата със завивки и чорапи,
две-три сплетени закачки:
хирургически
конци, игла и ножица.
Не искам никакви найлонови торби -
сигурно си забелязал, че бездомниците
мъкнат в тях живота си с размерите на каравана.
Но ние с теб сме домошари,
и нашето гнездо, макар и никой да не знае още,
ни свива някъде.
Донесох сгъваемата масичка и столове
за дрямка до потока, на който ни се струва,
че чакаме от цяла вечност.   

ЛЯТОТО

Поне тук ти и аз сме едно.
И ти казвам, че не съм те обичала винаги
(това са глупости), а сега те обичам.
Че никога не съм те познавала отпреди,
защото всеки път гледката на откъсваща се светлина
разранява розовата ми уста.
Така те срещнах:
в един напълно нов свят,
докато живеех в хотел със същото име.
(Не винаги мога да се върна в онази страна само
с нишката чисто небе.)
Днес на височината на раменете ми
слънцето блъска нежно часовете назад.
Сърцето ми ще се пръсне
от всеобхватността на гърдите ти:
Уханни огради на къщи,
зелените градини зад тях.
Светлина се е отворила
за приликите между всяко нещо.
(В тоя миг две поредни огради
избледняват като една.)

ПРОЛЕТЕН АВТОСЕРВИЗ

Какво се промени, та мъглата от вчера
позволи да се плъзне край върховете
днешното слънце?
Прозорецът е широко отворен,
и в стаята влиза оня свеж въздух на труда.
Сякаш до мен ечи цял автосервиз,
но вместо крикове,
чувам трясъка на кофа отвън.
Съседите са дошли да поработят в градината.
Миналата пролет двойката пенсионери
си построи бунгало
и при всеки слънчев лъч идва да го навести.
Чувам подскоците на дворното радио:
едно от ония ритмични изпълнения,
които идват и си отиват без да помниш
кога са свършили и започнали отново.
Навън облаците са разточителни обещания
за чисто синьо,
а в моторницата на следобеда
прозорецът тананика, псува,
сваля си шапката и попива потта.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023