Дилян Еленков - Сутрешното пиянство

Сутрин, когато хората отиват на работа, авторите на “Нова асоциална поезия” са пияни и гледат изгрева. Казваме на света наздраве с най-новите стихове на Дилян Еленков.

Пастата за зъби

Отдавна исках точно тази
Паста за зъби, отлагах, накрая си
Я взех; в добра опаковка, обещаваща 
Добро. Няколко дни не я ползвах,
Докато времето дойде. 
Останах разочарован, тя не бе
Това, което предлагаше.
Дори трудно се справях с нея,
Трудно я изтисквах. В един 
Момент мислех да се откажа.
Но упорствах. След около месец 
Се научих да я ползвам, ръцете
Ми станаха по-крепки.
Изтисквах я добре, получих 
Всичко от нея, което исках.
Вече не исках някога да свърши,
Това нейно съдържание.
Но то намаляваше, всеки ден,
И знаех, виждах как краят наближава.
Тази повредена безкрайност, 
Тази поредна любов.

***

оня ден срещнах
оня тип който каза:

ти беше идол за мен
сега си лайно.

ок, пич, казах му
ти никога не си бил

идол за мен, но
те бива за лайно.

***
като куче
като кучещо псе лигаво и нос влачещ 
слузесто-розово-кафявата си линия по 
пяната драскаща спирала, 
с малките жълти 
парченца-корени, беззъбата уста,
слепената козина, живинката която пазиш
в пазвата си, която те топли,
в която вярваш и искаш една дума,
но думата я няма,
няма я и
ти се свиваш в сламата и стискаш  и обичаш,
обичаш я –
докато я умъртвиш.

***

мразя думата дъх
мразя идеята в тази дума 
обичам думата дихание
обичам идеята в тази дума
тук са теменужките и желаните устни
не в шибаната ледена свежест
ледена свежест
кой по дяволите иска ледена свежест
докато целува момичето си
кристали представяте ли си
да ебете кристали

най-прекрасно е сутрешното пиянство

да погледаш тревичката –
как врабчето е мило и заедно с
4-5 гълъба ровят в нея и те поглеждат
от време на време а ти се стараеш да
не ги притесняваш в сутрешните
им занимания
и нещата се получават
никой не е притеснен освен
минаващите покрай
нас
които отиват на работа и гледат безумно –
ако изобщо гледат,
което
все пак видимо се случва понеже
забелязваш укорителните им
погледи милите не разбират че укорът им
е чиста концентрирана завист
и по-добродушните и наивни от тях
може би те съжаляват
без да разбират
че истинското съжаление
е отправено към тях.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023