Десислава Цветкова - Светлината се разпада

Светлината се разпада. Трябва ни време, за да влезем в огледалото на Десислава Цветкова.

Александър Арнаудов

Завет

Набира се
скоростта,
задъхано свистят
мотори...
Асфалт, нагорещен
от нечии чувства,
знойно насища
въздуха
с петролен аромат.
Гумите търкат грайферите си,
шосето на безглаголните изречения
се проточва
към невидими
финални акорди.
Спирките са
подминавани,
чакащите
все още чакат...
Товарната станция
е изпратила
най-важната пратка

*
Понякога
светлината
се разпада
на малки мъниста
в краката ми...
Като парченца
от счупено
огледало.
Понякога
ми трябва
много време,
за да залепя
мозайката...
Но когато съм с теб,
става по-бързо.

Щрихът

Въздухът диша
с вкус на безбрежие.
Брат му, вятърът,
гони песъчинки по покривите.
Влюбените
се гледат
нежно.
Даже летният дъжд
не успя да ги намокри.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023