Десислава Славова - Потъваме заедно
Спомените стоят в дъното на човека. Небето ни погреба, за да останем в сянката си. Потъваме заедно с всяко докосване на Десислава Славова.
Александър Арнаудов
любовта през погледа на трима
единият винаги е сляп
другият винаги е изгубен
а третият се опитва
да бъде щастлив и да обича
макар и винаги да убива себе си
*
спомените ни са
побрани в едно писмо
което стои в дъното
на чекмеждето
и ме е страх да ти го изпратя
спомените ни са
между чашите с кафе
усмивките, прегръдките и сълзите
спомените ни са думи
които съм ти написала
и стоят между теб и мен
като нож забит в болката
спомените ни изоставиха себе си
и сега приличат на нас - хора без човешка плът
черна сянка на небето
аз и ти бяхме причината
да убием себе си
небето ни погреба
*
страхувам се от хаоса
страхувам се от отхвърляне
страхувам се от сбогувания
страхувам се от изгреви и залези
страхувам се от липсата ти
но най-много се страхувам
от това че отсъствам от себе си
*
"часовете капят върху пода" - А. Далчев ("Ти познаваш този миг")
слънцето прорязва
сенките на телата ни
вплетени дълбоко
в лъжи от истина
боли че се нямаме
и никога няма
да разберем
чия роля играем
всяко докосване
ни превръща в
стъкла от мъгла
и загубени възможности
кожата ми е памет
без спомени
потъваме заедно
а часовете капят върху пода
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021