Десислава Цветкова – Пясъчният човек

Лятото свършва като деня и нощем сънуваме, че потъваме в тъмните му разстояния. Вървим по пясъка в небето на Десислава Цветкова.

1.

Уча се да летя
всеки ден.
Ромони пясъкът 
в часовниковата кула.
Разтварям шепи, пълни с надежда.

Животът започва с всяка нова мечта.

Водоплаваща птица...

Ставам все по-млада,
от въображението е.

Пораснало грозно патенце,
див лебед от десетото царство...

Бездомен гларус,
само до водата
намерил покой.

Аз всеки ден се уча да летя.

2.

Търкулна се
кайсиевото утро
през изгрева.
Пристъпи смело пясъкът към морето.
Милиарди секунди
извайваха песъчинки.
В далечината
пясъчният човек
измерваше щастието.

3
Ти си първият летен ден,
аз съм пясъчен шал,
увит на врата ти.
Ти изгряваш през облаците,
аз се припознавам с дюните.
От очите ти морска пяна
вместо сълзи,
обгръщаш ме с нея,
аз с вълните прииждам.
И се молим с теб
само
да не свършва денят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023