Даяна Чобанова - Ако бях мъж

Животът ни смазва. Разпадаме се на атоми. Раждаме се в непоносимостта към света на Даяна Чобанова.

Александър Арнаудов

*
ако бях мъж, щях да съм висока 
не по-малко от 1.80 
и нямаше да падам под 80 кг. 
щях да имам брада, 
ама не като на Ботев, 
а такава, небрежна, 
пет-шест дневна. 
ако бях мъж, 
щях да карам и кола, и мотор, 
и колело. 
щях да ходя за риба 
и щях да съм преплувала Дунава. 
щях да знам 
как се ашлаидисва дърво, 
как се ремонтира двигател, 
как се плете плитка, 
как се меси хляб, 
и как се правят мебели 
от нищо. 
ако бях мъж, 
щях да нося гривна броеница, 
кубинки ENERGIE и риза 
с вечно навити ръкави. 
ако бях мъж, 
щях да свиря на китара, 
да тренирам поне един 
боен спорт + футбол, 
да разбирам от политика, 
да играя покер, шах, табла, 
а на белот 
немаше да има кой да ме бие! 
ако бях мъж, 
щях да подмокрям жените, 
без изобщо да ги докосвам, 
нито с длани, нито с устни... 
а с думи само...само с думи. 
щях да им чета поезия, 
да им подарям цветя без повод, 
да си играя с косите им, 
да ги скубя, да ги реша 
с пръсти и с гребени... 
ако бях мъж, 
щях да ги чукам, като боклуци 
и след това 
да ги прегръщам, като кралици! 
щях да им свършвам в устите 
и после да ги целувам 
по челата. 
ако бях мъж, 
и сгреша пред някоя жена, 
щях да мия краката ѝ 
в леген с топла вода и сълзи, 
след това, щях 
да ги подсушавам с ризата си 
с вечно навити ръкави. 
ако не знам какво изпитва 
една жена към мен, 
щях да ѝ се обадя и да ѝ кажа: 
“спремај се! спакувај! 
доаѓам кај тебе да те земам 
и одиме у пичку матер”, 
и ако тя ми отговори: 
“јас веќе сум спремна! 
те чекам! одиме заедно 
у три пички матери! - 
щях да знам - 
любов е! 
...ако бях мъж, 
но аз не съм мъж 
и не искам да съм, 
защото 
в очите на сина си, 
аз вече съм 
всичко онова, което 
съм искала да бъда.
и
щом той ми казва 
“ти си моят герой, принцесо!” 
на мен ми става ясно, 
че да си мъж, вероятно 
е нещо удивително, 
но знаете ли, 
кое е още по-удивително, приятели? 
по-удивително от това 
да си мъж 
е
да си жена 
с топки!

*
мене тоя свят ме смазва
аз не го разбирам
не го проумявам
и ме изморява
до плюс безкрайност
да се преструвам
колко добре
съм се адаптирала
към него
ама аз не съм бе
не съм
живея в една перманентна
непримиримост
от това че масата
хал хабер си нема
кво е отговорност
лоялност
а па за чест и справедливост
или дълг
изобщо няма и да отварям дума
не се примирявам и с факта
че живея във време
в което мъже
преспиват с жени
без да знаят фамилните им имена
че заменихме
поканата за чай
в неделните сутрини
с покани за питиета
в съботните вечери
в които после
никой не ни изпраща
до вкъщи
и никой с никого не остарява
не остава
и нищо не се поправя
не го понасям тоя свят
не го понасям
разбирате ли!?
Засяда ми понякога
е тука
на гърлото
на джигера казваме
по ломски
на гърлото ми засяда
и ме дави
и ме задушава
и аз с мъка го преглъщам
с мъка
със зор
с неистово усилие
и си викам
Слава Богу
че най-големия подарък
който ми е направила Вселената
е умението
да разпадам себе си
до атом
и наново пак да се съставям
обаче в целия тоя процес
на разпадо-състав
понякога толкова дълбоко
се потапям в мене си
че чак ме хваща леко страх
да не би да не успея
да се върна
да не би да няма
кой да ме издърпа
защото в мене
е нирвана някаква
в сравнение
с’ света навънка
и все по-малко
ми се връща тука
в живия живот
както се казва
така ме отвращава на моменти
така ме изтощава
все едно съм свежо някакво
каталпово листо
а тоя свят е една огромна
гъсеница
която неспирно го яде
оххх
тормози ме бе братче
непримиримо ме тормози просто

*

Ако сте с някой 
който
се впечатлява повече 
от футболен мач 
отколкото 
от коленете ви 
които 
срамежлива надничат 
под ръба на някоя 
лятна рокля, 
по-добре е
да си бъдете сами. 
И ако сте с някой 
и трбва да му обяснявате 
половин час по телефона 
какви дъвки да ви купи 
не орбит, драже, люти, 
не в пакетче, от ония 
синити
заеби 
сама ще си взема, 
по-добре е да си бъдете сами.
Ако вие ходите 
на кървав лов за паяци 
из апартамента 
докато той си депилира 
к’вото и да си депилира 
нема значение, 
по-добре е 
да си бъдете сами. 
Ако трябва 
да оставяте вестника 
шест месеца отворен 
върху масата 
на страницата с рецептите 
докато се сети 
да ви заведе на вечеря, 
по-добре е 
да си бъдете сами. 
И ако не му треперят ръцете 
всеки път 
като ви съблича 
и ако е толкова тъп, 
че да трябва да ви пита 
ти свърши ли вече, 
по-добре е 
да си бъдете сами. 
И като цяло 
ако не го интересува 
дали па в душата ви 
в двора ви 
в гроба ви 
не горят 
някакви диви огньове, 
по-добре е 
да си бъдете сами
момичета
на времето майка ми 
ми викаше 
Даяна 
по-добре сама 
отколкото зле придружена 
и да ви кажа 
права си е била жената 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021