Даница Христова - Аутопсия на съня

Даница Христова е родена във Велико Търново през 2004 г. Изучава френски и английски в езиковата гимназия в града. Интересува се от философия, психология, литература, художествен превод и бягане на дълги разстояния. Свободното си време прекарва в четене на речници и сприятеляване с улични котки. Носител е на трета награда от конкурса по превод „Трансформации“ (2021) – за превод на прозаичен текст от английски на български език, голямата награда от Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“ (2022), трета награда за разказ от Национален конкурс за ученици и студенти „Словото и диалогът“ (2022) и др.

анатомия

удавнице
плуваш в косите ми
крадеш ябълки от очите ми
строиш кули от пръстите ми
дълбаеш кратери в кожата ми
не се понасяш
клокочи бомба в гърлото ти
бягат вълни по скулите ти
бягай
не съм размила границата помежду ни

АУТОПСИЯ НА СЪНЯ

Има самолет, уловен в паяжината на прозореца ти. 
Сънуваш на езици, които не мога да науча, 
а после ме обвиняваш—
няма утеха в теб.
Няма. 
Аз съм есенното слънце на живота ти, 
цветя на прага пред затворената врата на вселената, 
стихотворение, което пишеш цял живот, 
вълшебна приказка под клепачите ти,
течение между купетата на влак.
Разхождам ангели по кожата ти през деня, 
нощем пускам лъвове между ребрата ти.
Тъгата е корозия, 
която те разяжда 
докато не остане червеното,
докато костите ти станат облаци,
докато почти не се събудиш.
Животът се лющи от кожата—
зад гърба ти 
красотата коленичи пред илюзията.

няма намерена такава дума 

чужденци сме в собствения си град 
опънат между двата края на меридиана 
антропология е думата 
за онова което търсиш зад ъгъла 
за теб няма дума 
безречникова си 
прераждаш се в синоними 
срещам те 
както срещам героите си 
по пътища и влакове и музеи 
между хербаризирали страници
в очи които отразяват самолетни катастрофи  
в сгъвката на коленете на други жени 
усещам меридиана забит в слънчевия ми сплит 
разхождам се по всяка негова повърхност 
докато те деформирам 
докато се убедя 
че не съществуват 
нито собствени градове 
нито чужденци

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023