Божана Славкова - Никое лято

Въображението стои и си въобразява свят. Човекът стои и си представя своята смърт. Божана Славкова пише поезия с chatGPT в новия брой на едноименното списание.

Александър Арнаудов

Никое лято

Не съм оставала достатъчно дълго
някъде
за да се науча да плавам

Седя и гледам хората в лодката
платили си да бъдат роби
и инструктурът да им подвиква
„Към Америка!“

И те ме гледат и ми се смеят
Една размахва ръце
все едно се давя

18 очи и 8 гребла
забити в мен

Ставам ужасяващ гълъб
прелитам над тях
мислено изкълвавам очите им
и ги оставям да плават

След …

Не е нужно да ставаш
Блажени са седящите
Не е нужно да пипаш
Ръцете трябва да са царствени
Не е нужно да ходиш
Нали искаш фетиш към краката си

Какво ще стане с всичката тази свобода,

получена след…?

Неразбрано нехайку

Въображението стои и си въобразява свят, в който не може да си въобразява
Човекът седи и си представя своята смърт,
така и няма да я види

• Божана Славкова

Разбрано стихотворение

Въображението плодно се родва,
създава свят, в който себе си въобразява.
Но в този свят, където мечти царят,
смъртта човекът не може да види, както иска.

Седи той във мисли за изгубен край,
представя си смъртта, тъмнина и страх.
Но във този образ, създаден от мисълта,
истинско лице на смъртта му е винаги измислено.

Така съществува паралел между свят и мечта,
където реалност и илюзия се срещат.
И човекът, заблуден в своите сънища,
може да не различи крайният си час.

Така в стихове се обрисува вечна тема -
между въображение и реалността се крещи.
Въпросът за смъртта във светове на мечти
остава без отговор, в тази вечна игра на представи.

• ChatGPT

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024