Божана Славкова - Мемориал

Затваряме вратите на времето. Наблюдаваме промяната на света. Няма кой да оформя слънцето в поезията на Божана Славкова.

Александър Арнаудов

Мемориал за отминал залез 

Сега ще седна и ще почета 
котките с обелен гръб 
и тежките книги, подготвени за изгаряне, 
затворените незаключени врати, 
клошарите, винаги на спирки и гари, никога неотминаващи... А аз защо се връщам? 
Не мога ли да ходя само напред,  
петите ми винаги да сочат изток, а лицето ми да е в контражур? Не мога ли да се движа със слънцето, 
достатъчно бързо,  
тъй че да видя няколко залеза наведнъж? 
Малкият принц  
в точно преценено пораснало време. 
Бях си обещала че ще го чета всяка година, за да наблюдавам как се променям. Вече няма кога, 
а и не знам дали се променям. 
Платнената ми торба е натежала от не-мои книги за четене, няма дори да ги върна във срок. 
Сега чета и презаписвам 
звуците на града, 
странните хора с безмълвно зейнала уста 
в опит да глътнат светлината, вече отминала, 
песента на куийн от боксовата круша, 
дисковете, гонещи птиците, 
въздухът, цветовете, 
всичко си има звук 
когато няма зрение. 
Залезът, ненормално реален, стои над мен недокоснат, 
просто една завеса над този град, 
и си мисля - над всеки, 
една завеса, била тук и преди този град да стане прозорец, 
завеса, която ще остане и след като вече няма стъкло, 
и след като вече няма кой да оформя слънцето.

*
След всичкото бързане, питане и неполучаване на отговор, след всичкото блъскане, 
война за времето, със времето, 
тук е 
Широко. 
Хората ходят и показват обувките си, 
или пък просто аз ги виждам, 
размахват ръцете си около телата си 
и около чуждите тела, 
бутат еднакви бебешки колички. 
Тук всеки си има двойник, 
понеже е много чисто, 
тук има ангели. 
Скоро ще отлетим. 
Не знам накъде, 
неведоми са въздушните коридори, 
но все пак сме  
омиротворени. 
Омиротворени от избора на магазините 
и от високите тавани на този храм-летище.
Електричество

(нижене) 

Седмиците се нижат толкова бавно като ножове 
като ръце 
като гърла 
Кухини топли мъртви меки Разлагащи се 
Животът е само разлагане 
Топлина 
Електричество 
и неговото изоставяне 
препредаване 
бодеж 
Пчели облизали 
ужиленото на жиците 
повече губещи отколкото носещи Далечният път до теб

(ти) 

По дължините си 
краката 
изцяло отлитащи 
никаква любов за земята 
коленете 
нули 
чакащи своите единици 
да ги оближат 
да ги изядат 
да ги изчезнат 
Искам да ме изчезнеш 
да ме пресъградиш 
да се обърнеш 
360 
- 5
Все пак остани 

(кварките)

Искам електричеството ми да се разроши
както никога не е било ресано
както никога не му е било обяснено какво е
Някой знае ли
истина ли е че ще останем свързани
колкото и да се отдалечаваме
Не вярвам дори на кварките
Прекалено е хубаво началото да започне с коктейл или може би два
Едно плюс едно прави три
Не прави ли две променени единици
или може би нула

Много лошо ако не се променяме
Много каменно
много божествено
много смъртно
много безсмъртно
много стена
много ограда
много изкуство
много рамка
много любов

Любовта е електричество
Кой ще изгори първи
кой ще остане непроменен
Времеразстоянието между мен и теб е най-дългата единица
Заек

Заекът оголен
съблечен от бялото
става мартеница
за чуждото тяло
Какво е отвътре
Къде е началото
От къде дойде този глад
за тела

Дъхът на заека
оголен до бяло
бягащ нанякъде
Кой ще го стигне
Някой с душа?

Не се ли отказахме от тези думи

Силата е тиха
По тиха от смъртта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023