Бистра Величкова - Мадам Мишима

Бистра Величкова е журналистка и писателка. Има три издадени книги със стихове и проза. Вдъхновяват я истинските хора и съдбите им. Можете да прочетете някои от историите им в последната ѝ книга с разкази „Ресто“, която излезе в края на март 2023 г. Пристрастена е към поезията на Васил Прасков – този „тийнейджър с вечерен грим и налудничав поглед“ и в поезията на българския Артюр Рембо – Мартин Костов. И е дала обет, че няма да спре да се влюбва в поети, защото „изкуството иска жертви“.

*
няма да спра
да се влюбвам
в поети –
изкуството иска жертви

Аз, Хенри и Джун

От нецензурирания дневник на Анаис Нин

Той е Хенри, тя – Джун,
а аз съм влюбена
и в двамата.
Случи се в обикновен парижки бар,
всички бяха голи,
Джун преспа с управителя
заради Хенри –
нямаха с какво друго да платят.
На мен ми сипа чаша вино
и каза, че е влюбена в художничка,
после ме целуна.
От писателя до нея се научила,
че истина не съществува.
„И ти ли като него
търсиш преживявания,
които да опишеш?“
„Обичам те“, отвърнах аз
и Хенри ме целуна.
„Светът е рак, който сам себе си изяжда.“
По-добре да тръгвам,
стана късно.
Когато си влюбен в двама,
най-добре e да се прибереш рано
при този, когото не обичаш.

Мадам Мишима

На сутринта
той я оставя на магистралата за София.

„Не прилича на проститутка.“

Никога никоя не прилича!
Спира друг, тя се качва,
слиза на театъра – представят
„Мадам Мишима“ -
мрачен поглед,
сладка тъга,
красива болка
и самоубийство,
подготвяно цял живот.

Вечерта 
я чака в хола
със заклана кокошка
без глава – 
битов авангард.

„Не прилича на кокошка без глава.“

Никога никоя не прилича!
Сепуко,
два литра ракия
и светът е без глава,
ексцентричен фарс
с тяло на мъж,
взимам го на стоп
и лягам до него,
за да не го обичам,
докато е мъртъв.

Животът ме самоубива
всяка сутрин, 

когато се събуждам
без глава
и с тяло на друг.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023