Беатриче Гунова - Неразличими

Вкаменени сме от студ. Светът оздравява от глобалното затопляне в Ухан. Търсим обратната страна на думите в поезията на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

*
В ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ
ВКАМЕНЕНИ СМЕ
ОТ СТУД

ДЪЛГО СТИХОТВОРЕНИЕ

Тресе ме...

Знаеш ли, че китайците
са прилунили сонда
откъм тъмната страна
на Луната?

Знам, че
тъмна страна
Луната няма
има обратна.

Така ли?
Така!

Ах, Ухан, Ухан
град – герой
как така
без нито един
болен остана.

Тресе ме...

Знаеш ли, че
САЩ пак са
вдигнали митата
на френските вина?

Обичам автентичен
тракийски мавруд
а тоз президент
очевидно е луд.

Тресе ме...

Знаеш ли, че
ти никак не си
добре?

Добре съм,
не виждаш ли,
пия четвърто кафе
на екзотична тераса...
слънце ме грее
и пролетен ветрец вее
Ден Първи е
така че
честита да ни е
Новата година!

Тресе ме...

Знаеш ли,
току-що прочетох
поредната глупост,
която си написала
във Фейса?

Така ли?
Така!

Честита първа пролет,
скъпи приятели
Това си написала?...

Поисках да им пожелая
нещо хубаво
нещо ново
нещо...
пролетно и различно
пълно с надежда...

Току-що го получих
черно на електронно.
Изтрий го веднага!
Недей се излага!

Тресе ме...

Виенска филхармония
Щраус на празна зала
музикантите сякаш свирят
само за мен
валс след валс...

Къде си любими?
Притисни ме в ъгъла
и повтаряй ми
мила мила мила...

Тресе ме...

Сама съм
на извисена тераса
с две кучета
верни пазачи.
Научавам от фейса
Н.К. открил е най-сетне
инструмента за щастие
красив инструмент е
ножът – така е.

Тресе ме...

Слънцето грее ли грее
Спусни се към мене, боже,
само на теб мога да кажа
нещо
изключително важно:
Отдавна не различавам, боже
нова от стара година.
Дали не съм болна
се питам
Защото
още преди Ухан
още преди войните
в Близкия Изток
Война за мир
тъй да се каже
Войната е мир.
Още преди бежанците
примесени с джихадисти
да залеят Европа
Още преди удушеният черен
да бъде убит
пред очите на всички
Още преди всевъзможните
бунтове и протести
Още преди
Средиземно море
да се превърне
в гнездо на конфликти
Така е било
така и ще бъде...
Още преди Нагорни Карабах
и турски дронове
и руски миротворци
да превърнат Шуша
в столица мюсюлманска
и арменците
най-древните християни
сами да изгорят
домовете си там.
Още преди русите
да нападнат Украйна.
Още преди пожарите
в Австралия и Амазония
още преди всички
изсечени дървета
и избити по земята животни
Още преди
да опустеят площадите
от несбъднати блянове
да си върнем от мутрите
превзетата територия
Още преди Чернобил
Още преди македонците
да ни намразят яростно
Още преди палежа на
Александрийската библиотека
Райхстага
Партийния дом
Нотр Дам...
Още преди всички
взривове и бомби
на будистки паметници
сринатият древен Алепо...
Още преди да почнат
да се катерят
по стените на Капитолия
Още преди всичко,
което се случи
и което има да става,
кажи ми, боже,
как да се случи
празникът?

Много време мина, боже,
откакто не различавам
нова от стара година.

Тресе ме...

Отпивам глътка шампанско
и влюбен мъж ме притиска
в празния ъгъл на спомена
Мила мила мила
за къде бързаш?

За къде бързах, боже,
за какво беше
това усилие
да следвам думите ти
и те мене?
Да откривам
различимото от неразличимото
и кога, боже, се сляха
годините
в един-единствен ден
НЕРАЗЛИЧИМИ

Болна съм, нали боже,
в мене е вирусът и вината
щом не мога да различа
стара от нова година
Това е сигурен признак,
както да загубиш
мирис и вкус.

Вирусът е безсмъртен
а аз – смъртна.
Дадох му подслон
в себе си, боже.
Сега вече няма как
да избягам
на обратната страна
на Луната
Неваксинирана.
Китайците са там.

*
Тихо е.
Тъмно е.
Сутрин е.
Ако ти се обадя
Какво
Мога да ти кажа:
Искаш ли
Да направим
Заедно
Снежен човек
Засмян.
Но, Беа,
Тук сняг не вали от
Много отдавна.
Тихо е.
Тъмно е.
Сутрин е.
И тук сняг не вали
от много отдавна...
тихо е.
тъмно е.
сутрин е.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023