Беатриче Гунова - Квантови заплитания

Центърът е всеки от нас. Вселената е квантово заплитане. Забравяме какво е гравитация в поезията на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС
е център
на тази Земя
Всеки един от нас
е център
на тази Вселена
Всеки един от нас
се върти
около себе си
и около другите
Пътешественик
тръгнал да дири любовта
Всеки един от нас
едновременно може
да бъде
куче котка и мишка
звезда облак и дъжд
блато и вулкан
и каквото си още поиска
Слънце и Черна дупка
може да бъде тук
и някъде там
в паралелния свят
вселенска прашинка
или Вселена с прашинки
Това има значение
и на тоя, и на оня свят.
Център е всеки от нас.

особеност

стъпвам по бръснарските
ножчета
на секундите
на минутите
на часовете
на годините
и не разбрах
какво е
гравитация

*
Летях с едно крило
тъй дълго, тъй смело
сега когато ампутираха
и другото
учудвам се от себе си
ЛЕТЯ

*
обичам те така... че
Вселената забравя
неплатената ми сметка
и светва

МОЛИТВА
или квантово заплитане

Архангеле,
не отвеждай душата ми
преди
някой да я обикне.
Архангеле,
не ме отвеждай
при сенките на скъпите
които са ме обичали
някога.
Квантови заплитания
режат ума ми
Спомени.
Странни спомени.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022