Андреа Попдимитрова – Антихедонизъм

Андреа Попдимитрова, внучка на бележития български поет, философ и общественик Емануил Попдимитров, присъства в съвременната българска литература не само с „благородното“ си потекло, но и с поезията си. Тя умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет, който ни напомня, че всички ние сме тук само за малко и въпреки че повече ще ни няма, важното е онова, което ще оставим след себе си. Дебютът ѝ в брой 51 на списание „Нова асоциална поезия“ са текстове от втората ѝ поетична книга „Повече ще те няма“, излязла през 2024 година.

Ива Спиридонова

АНТИХЕДОНИЗЪМ

Полудявам от красота.

Побърквам се от цветове.

Търся успокоение

в отвращението.

БОГАТСТВО

Тежат

очите от сълзи.

Обръщам клепачите

и ги изтръсквам

както просяк – монети.

„ИГРИТЕ НА ГЛАДА“

Когато езикът на тялото ти

си играе с гънките на мозъка ми,

оставям въображението да оближе

и последната представа за реалност.

„LOST“

Търсех копнежа

и срещнах желанието.

Търсех мечтите

и срещнах реалността.

Търсех себе си,

но никого не открих.

ЛИПСА

Любовта ни е стая

от криви огледала,

аз и ти сме пукнатините

по тях.

Оттам през стихове изтича тя

и никой не разбира, че я няма.

СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА

Купчина кости,

пръснати из пространство,

наречено тяло.

Туптящо сърце,

затиснато от тях.

В далечината – останки от теб.

РАЗПАД

Кожата ми още боли

от лишенията на страстта ни.

Роня се под допира на друг.

Тялото ми е саркофаг на любовта ни.

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

Вселената се превъртя.

Звездите се пръснаха върху асфалта.

Теб ще изживея бързо

между две заспивания.

Ще те има малко, повече ще те няма.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025