Анабела Крумова - Повтарящи се сънища
Слагаме маски и сънищата се повтарят. Мечтите не помнят посоката си. Забавяме времето в поезията на Анабела Крумова.
Александър Арнаудов
Just do it
прецеждаме личностите
за да няма остатъци от минало
сменяме им кожите
с такива без белези
забелваме им очите
докато изберем филтър
през който да ни виждат
слагаме сензори
да разпознават гласа ни
поставяме ги в кома
от повтарящи се сънища
понякога отпускаме юздите на
съзнанието
да изградим илюзия
че са способни на избори
възглавниците напояваме с парфюм
от плът и феромони
затваряме мечтите им в кутии
които като компас да държат
в ръцете си
да им напомня за това
къде не са
*
прегърбен разгъвам тела
от вестници и забравени статии
в петъците стачкувам по празни площади
пред опразнени сгради запалвам цигара, която оставям на вятъра да допуши
в памет на безпаметните нощи,
спъвали се в праговете,
в бързината да забавят времето
представям си неща
разминавам се с хора с маски и си представям
как всеки забравя за нещо
докато се опитва да си спомни накъде е
тръгнал
скрити зад многоцветни парцали
лицата губят естествения си цвят
с устни, нагризани от поробена тишина
ни учат да не забелязваме как емоциите
една по една
се обръщат с коремите нагоре и изплуват на повърхността, която с всеки изтръгнат ден прилича все повече на дъно и
все по-малко на спасение
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021