Людмила Петрова - Звярът
Държим звярът затворен вътре в нас. Прощаваме на всички и на себе си в поезията на Людмила Петрова.
Александър Арнаудов
Игра
Слънцето върза
чорапите си
и се подготви да играе на карти.
Реката му се подигра.
Грабна блестящите куки на вълните си
и изплете тънка дантела.
Вятърът ги изгледа,
издуха златен прашец от ревера си
и се приготви да хапне облачен сутляш.
Трябваше им четвърти за каре.
Зверщина
Понякога звярът
проговаря в мен.
Държа го затворен,
изолиран,
заключен,
овързан.
Но, той
проговаря.
Казва възмутителни неща
за възмутителни хора,
отвратителни думи
за отвратителни ситуации,
неприлични изречения
за неприлични изказвания,
ругателни срички
за ругателни реплики.
А просто трябва да се успокоя,
да го приспя отново,
като простя на всички и на себе си.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021