Людмила Христова - 50 нюанса бяло

Небето тежи върху каменните ангели. Облаците са неподвижни в карантината. Търсим тъмната си страна в източното писане на Людмила Христова. 

Александър Арнаудов

*
50 нюанса бяло
все по-тежки крилете
на каменните ангели

*
карантина
дори и облаците
неподвижни

*
пълнолуние
нейната тъмна страна
все така невидима

*
тихо пада снегът
разтваря се в небето
ябълковата градина

*
безлунна нощ
дори сенките
в карантина

*
пандемия
просякът намества
маската си

*
карантина
само манекените от витрината
елегантни

*
усещане за залез
в очилата на вдовицата
две слънца

*
начало на зимата
все още витае в облаците
снежният човек

*
искрящ сняг
сивее само белият
гълъб на прозореца

*
първият ден от годината
синигерът под прозореца
дали е същият от вчера

отличие от международен конкурс в памет на Мая Любенова, 2020 г.

*
мокър сняг
отцеждат се последните капки
от бутилката на клошаря

*
зимна мъгла
едва проблясва
кръстът на църквата

*
едновременно
слънце и звезди -
графити по стената

*
завръщане у дома
пресичам
Млечния път

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021