Христина Панджаридис - Наивност

Сънищата се разтапят по устните. Оцветяваме картата на зимата. Наивността е нашата врата в най-новите стихове на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

Сладост

всеки ден гледа

трите

необрани смокини

в двора

на тези хора

им е сладко

вътре

*
захарен памук
по устните му
твоите сънища

*

есенна пътека

слънцето зад девет планини

в десета

Наивност

Наивността е твоята врата.

Държиш я постоянно отворена

и броиш гостите.

Слагаш ги да седят на пода,

в коридора,

по коленете ти.

Я, колко народ.

И оставаш гладна.

*

Цветя от сънища бера нощем

оцветявам картата на зимата

твоите ненабрани

увяхват

под езика ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020