Велислава Кандова - Невинни

Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова. 

 

Александър Арнаудов 

 

 

Такава трябва да е жената

 

като вода

като вятър

като небе

волна и истинска нежна като перо

от падаща птица

убита от гладен

 

 

*

жените живеят в затвори

наречени

със мъжки имена

 

 

Невинни

 

не ми се спи когато знам

че моите въздишки

са точно отброени

точно отброени са и твоите

и все се разминават

някъде между моята шия

и твоята

заседнали като в асансьор

с двама човека и едно огледало

в което виждаме почервенелите си лица

търсим очите си изпод тежките мигли

пъхнали ръце в бездънни джобове

прехапали устни до кръв

устремени в шума на машината

скърцат метални въжета

и надеждата времето от мен до теб

да спре в пауза траеща вечно

или поне точно толкова

колкото да кажа искам те

не само сега в тоя миг

да пъхна ръка в твоя джоб

да те притисна в ъгъла виж

огледалото се пропуква

от най-сладка целувка

и се опитва да ни раздели

на безбройни човеци

но ние вече сме голи

шумни и невъзпитани

тичаме по етажите

а вратите след нас се затварят

очакващи следващите

невинни

 

 

Избери първо мен!

 

(На Юли и Мая)

 

Кога една майка е най- тъжна?

Когато не мога да се разделя

на две!

Да прегръщам двете ми чеда

едновременно,

да пея две любими песни,

в един и същ миг,

да разказвам две любими приказки за далечни, непознати страни.

Да играя две роли,

в два отделни спектакъла,

в две сцени- креватчета!

Да шептя - обичам те

на два гласа, мечтателно.

Да целувам две чела,

две алени устички,

две любими ръчички,

всяка вечер се протягат към мен

с жалното:

- Избери първо мен, мамо,

избери първо мен!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020