Миглена Цветкова - No Exist

Не ме обикваха сезоните.
Отглеждах във саксии светлината си.
От дланите ми всеки ден се ронеха
хартиени слънца и звезден вятър.

Не ме обикваше и времето,
което търпеливо с пръсти сресвах.
И много често се събуждах бременна
със недоносени мечти и песни.

Не ме обикна даже океанът.
А вярвах в стоицизма на коралите
и ставах всяка сутрин страшно рано
да взема в шепи слънцето разпалено.

Не ме обикнаха дърветата, когато
пригалвах тръпно кожите им груби.
Ала в утробата си някой ден земята
ще ме прегърне и ще ме долюби.

Миглена Цветкова

*
На лицето му имаше
две очи.
И нито едно
в сърцето му -
за нея.

Жените ви -
те са свещени.
Не сквернете имената им!
Вгледайте се в ореолите им -
диамантени куполи
и в очите им
търпеливо затворени
като покриви на домове.
Жените ви са икони.
Чело сведете!
Коленичете
пред ризите си
прилежно изгладени!
Пред ръцете им
хладнокръвни при бедствия
като стени.
Жените ви -
вашите стожери,
гръбнакът, на който
стоите изправени
и големи мъже.

*
Изгревът -
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе.
Прибирам в шкафовете
магнитното си поле,
хавлиените си пръсти,
очите си, сгънати
с мекото навътре.
Измивам намеците за емоция.
Изчиствам усмивката си
до учтива любезност,
обличам се в разумната си рокля
и потичам по главните улици....
Залезът -
смазан грейпфрут
на пешеходната пътека.
Домът ми - остатък от взлом.
Зеят празните устѝ
на всички шкафове.
Предсмъртни останки
от чувства по пода.
Отвсякъде надничат очи,
хавлиени пръсти...
Липсват разумните ми рокли.
По лицето на стените ми
се стича надпис:
"NO EXIST"
Aз съм в полуразпад...
Ден

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020